На този линк е излязло нещо сравнително ново от Иво Беров - ivoberov.blog.bg/politika/2010/02/05/bylgarskiiat-razgovor-pyrva-chast.487245 .
Адски ме кефи. Не защото Иво ми казва нещо ново. Познати до болка неща, дъвкани и предъвкани хиляди пъти. Ако за някого е ново, то името му е или малък Тошко (с фамилия Славков), или е живял в пещерата като Иван Рилски.
Та думата ми не е за написаното. Кефя се на коментарите. Иво Беров си остана уникат в журналистиката ни. Абе няма друг като него, който да успява така да вбесява другарите. Два реда напише, ония поне две седмици не спят за да сипят коментари. И най-много ме кефи факта, че свалят всякакво лустро, всякакъв европеизъм, всякакъв натовизъм и в края накраищата - всякакъв демократизъм. Лъсват си баш такива, каквито ги е майка родила - генетично увредени.
Естествено е жива лудост да се четат подобни писания. Минава си човек с ролерчето само нагоре, надолу и се кефи като гледа писания с много, ама много редове. Как ли са се зорили авторите и колко време са потрошили първо за да четат какво им казва Иво и после да пишат. И докато цъка с бутончетата разбира, че в написаното все пак има една грешка. Тошо наистина изгради две Българии. Две коренно различни - черното в едната е бяло в другата и обратното. Обаче има и нещо смешно в това пропагандно клише. Както жена ми отбеляза, как ли са го допуснали. Сигурно го е измислил някой подривен елемент. Ами то много прилича на едно стихотворение, в което се споменаваше нещо за два свята, единият от които е излишен. Някаква пролетарска поезия.
Та в задачата се пита коя от Българиите е излишна. Моята лично е много мъничка. Като гледам има, няма, брои се на пръсти. Ама хич не се притеснявам за нея. Щом толкова се изписа колко тя е излишната и щом само един човек от нея вземе та каже нещо от сорта "А стига бе", онези изпадат в несвяст, то значи нещо не е точно така както изглежда. Пък и времето показва друго. Ама карай, няма да се разпростирам в разсъждения сега. Нека онези другите, българете де, да си се радват.

Поздрави, Иво.